ПЪРВИ СТЪПКИ ВЪВ ФУТБОЛА

  Веднага след създаването на Дружеството на глухонемите през 1934 година, неговото ръководство потърсва съдействието на Българската национална спортна федерация за създаването на спортна организация на глухонемите и за изпращане на глухи спортисти на IV световни тихи игри в Лондон през 1935 г., но получават категоричен отказ. В късната есен на 1936 г. ръководството на най-стария спортен клуб в София - Славия /основан през 1913 г./ дава съгласието си за създаване спортна секция на глухите към клуба.
  Учредителното събрание на секцията се провежда в края на м. декември същата година. Събранието решава да бъде създадена спортна секция на глухите към спортния клуб „СЛАВИЯ”. За патрон на секцията избират Фердинанд Урбих, немският сурдопедагог, основоположник на образователното дело сред глухите в България. За председател на секцията „Урбих” е избран Марчо Радулов, а за секретар Димитър Краев. Първият представителен отбор на секцията е футболният. По това време футболът е най-популярният спорт в страната. Ръководителите, състезателите и симпатизантите събират помежду си средства и купуват футболната екипировка от зелени гащета и бели фланелки. Участникът в първият футболен отбор, нашият изявен пантомимист Стефан Йосифов, разказва „Избрахме зеленият цвят като символ на нашата вяра в едно по-добро бъдеще, а белия цвят - в знак на благодарност към „Славия”, която е действена и ни подаде ръка в онези трудни години”.
Още през следващата година футболният отбор на „Урбих” участвува в столичното първенство на секциите. И след оспорвана надпревара с още 12 отбора заема второто място след първенеца „Спортист”. Името на „Урбих” става широко известно на любителите на футбола.
  Само година и половина от началото на организираното спортно движение на глухите у нас се провежда и първата международна среща на софийското игрище „Юнак” на 28 юни 1938 г. между националните отбори на България и Румъния, която завършва с убедителната победа 4:0 за българските глухи. Поради започващата Втора световна война от 1942 до 1945 г. у нас замира всякаква спортна и организационна дейност на глухите.През пролетта на 1945 г. футболният клуб на глухите „Урбих” възстановява своята дейност като секция на клуба „Славия”. През следващите години се създават последователно футболни клубове и в останалите 12 районни организации на глухите в страната, по примера на футболния клуб „Урбих”. Провеждат се международни срещи с отборите на глухите от Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия. Създава се национален футболен отбор на глухите, в който по-голямата част от играчите са от футболния клуб „Урбих”.

По нататък по етапи ще пускаме откъси от дейността на футболистите през годините.

,,УРБИХ”

Основан 1936 г., гр. СОФИЯ

Първият футболен отбор на българските глухи,1936г.

Физкултурна и спортна дейност

  Идеята за организирано спортно движение на глухите в България се заражда през тридесетте години почти едновременно с възникването на първото Дружество на глухонемите в София. Това е времето, когато хората, лишени от слух, започват да осъзнават своите истински възможности и да търсят изход от безправното си по­ложение, когато усилията да бъде привлечено внима­нието на обществото върху съдбата на глухия човек се покриват със стремежа за пълноценна изява на неговата личност. А при тогавашните социални условия - при ограничените възможности за образование, за профе­сионална и обществена реализация, спортът и изку­ството се оказват най-подходящите области за разкриване истинските възможности на слуховоувредените и чрез успехите им в тях за преодоляване на ширещото се сред официалната общественост схващане за мало­ценността на тази категория хора.
Затова създаването на първата спортна организация на глухите у нас през 1936 г. не е случайно събитие, а закономерно явление, една от основните съставки на сложния процес на со­циалната рехабилитация на лицата с увреден слух. Веднага след създаването на Дружеството на глухоне­мите през 1934 г. неговото ръководство потърсва съ­действието на Българската национална спортна феде­рация за създаване спортна организация на глухонемите и за изпращане на глухи спортисти на IV световни тихи игри в Лондон през 1935 г., но получава категоричен отказ.
В късната есен на 1936 г. ръководството на най-стария спортен клуб в София „Славия" (основан в 1913 г.) дава съгласието си за създаване спортна секция на глухите към клуба.
  Учредителното събрание на секцията се провежда в края на декември с.г. в някогашното кафене „Радио" на ул. Лавеле 32.
Присъствуват около 25 глухи мла­дежи, повечето активни участници и в основаването на Дружеството на глухонемите.
  Събранието решава да бъде създадена секция на глу­хите към спортен клуб „Славия" с патрон основопо­ложника на образователното дело сред глухите в Бъл­гария немският сурдопедагог Фердинанд Урбих.
За председател на спортната секция „Урбих" е избран Марчо Радулов, а за секретар Димитър Краев.
  Първият образуван представителен отбор на секцията е футболният. По това време футболът е най-популяр­ният спорт в страната. Още на учредителното събрание се събират парични средства между ръководителите, състезателите и симпатизантите за купуване на фут­болна екипировка. Определени са и екипните цветове на отбора - зелени фланелки и бели гащета.
  Един от основоположниците на „Урбих" и участник в първия футболен отбор, покойният Стефан Йосифов, разказва: „ Зеленият цвят избрахме като символ на нашата вяра в едно по-добро бъдеще, а белият в знак на благодарност към „Славия", която единствена ни подаде ръка в ония трудни години."
  Още през следващата година футболният отбор на „Урбих" извоюва правото да участвува в столичното първенство на секциите и след оспорвана спортна надпревара с още 12 отбора заема второ място само на 1 точка след първенеца „Спортист". И през следващите две години глухите футболисти се представят много добре в първенствата на София и името на „Урбих" става широко известно сред любителите на футбола. Само година и половина след началото на организи­раното спортно движение на глухите у нас се провежда и първата международна среща. На 28 юни 1938 г. на софийския стадион „Юнак" срещата на националните футболни отбори на глухите на България и, Румъния завършва с убедителна победа на домакините (4:0). След 1939 г. като последица от икономическата и по­литическата стагнация в страната в условията на из­бухналата Втора световна война дейността на „Урбих" запада, а след 1942 г. замира всякакъв организиран спортен живот на българските глухи. Спортът сред глухите се възражда след победата на социалистическата революция у нас на 9 септември 1944 г.
  Промяната на обществено-политическия строй в стра­ната разкрива неподозирани дотогава възможности за пълноценна и разностранна изява на личността, вклю­чително и на глухия човек. Откриват се нови хоризонти пред социално обезправните и смятани дотогава за не­пълноценни глухи хора.
  Физкултурата и спортът се превръщат в общонародно дело, обект на непрестанни грижи на партията и дър­жавата, целящи изграждането на хармонични и всестранно развити, здрави и жизнени строители на социа­листическото общество.Масовият характер на физкул­турната дейност става предпоставка за изключителни успехи в областта на високото спортно майсторство. Както във всички други области на живота, така и във физкултурата и спорта глухите не остават настрана от всенародния подем.
  Само няколко месеца след народната победа през про­летта на 1945 г. „Урбих" възстановява своята дейност като секция на клуба „Славия". Съвсем наскоро е съз­дадена и втората спортна секция на глухите „Черно­морец" във Варна, а през 1946 г. и пловдивчани по­следват примера им, основавайки спортната секция „Радецки" (преименувана по-късно на името на учителя-антифашист Котларов, а от 1966 г. • на „Тих спор­тист"). Постепенно се появяват и спортните секции „Тих бероец" в Стара Загора, „Тих Дунав" в Русе, „Скобелев" в Плевен, „Черно Море" в Бургас, „Проф. Вели­нов" в Горна Оряховица, „Мадара" в Шумен, „Г. Дражев" в Ямбол, „Юнак" в Хасково, „Рилец" в Станке Димитров и „Дунав" в Лом.
  Организираното спортно движение на глухите в пове­чето от тези градове е свързано с футбола. До голяма степен това се дължи на примера на „Урбих", който през този период постига не един успех на футболното поле. Особено впечатляващи са победите на национал­ния футболен отбор на глухите, съставен предимно от играчи на „Урбих" в международните срещи с отборите на Унгария, Югославия, Румъния и Чехословакия.